Това безумно заглавие беше водеща „новина” в една от централните новинарски емисии. Самият репортаж показваше унизителното и коленопреклонно „американофилско” гънене на Хасан Азис, уви все още кмет на Кърджали, който гордо показваше кърджалийския „Пентагон”, разположен на бул. „Вашингтон”. В Кърджали. И с нелепата си патетика, на разваления си български, разказваше, че някакъв парк някъде си, на кучето в кътния зъб, в някакво забутано американско градче, бил кръстен „Кърджали”.

„Циганите в Кюстендил и Дупница са готови на бунт заради спрени социални помощи” –  предаде БТА. Сто пъти повече трябва да протестираме ние, българските граждани. Защото едва ли има по-голямо нахалство и наглост от циганските претенции за социални помощи. В повечето случай, тези, които най-вресливо „искат”, никога, с нищо, и по-никакъв повод не са допринесли за българското общество и българската държава. Научиха се само да искат, да изискват, да настояват за измислените си „права”.

След като Лидъл* предпразнично превзе орлите, време е да бъде премахната пиратската реклама в София … Всички помним голия задник на Азис, опънат току над главата на Апостола, върху фасадата на бившето кино Сердика. Този задник горе долу най-добре олицетворява състоянието на рекламата в столицата. Вече 20 години, почти всеки който, както и където си иска си поставя каквато реклама си поиска. То не бяха и не са „пизи”, хоругви, спирки, безумните кабинки на мобилните оператори, затварящи тротоари и подходи. Из целия град са накичени билбордове, мегабордове, терабордове, гигабордове и прочее и прочее … Рекламните „босове” 

Или както там трябва да звучи и изглежда това на цигански Държавата се тресе от протести, Борисов следизборно демонстрира дебелашко задоволство от избора си за безспорен футболист, шахматист и буфосинхронист на годината, а и от „хитростта” на Дянков, който направо казано по-футболно „попреебал” „зърнарите” с фалшив предизборен договор, за да им купи гласовете… През това време  БДЖ-то тихо умира, за да бъде доразграбена, а с нея и последната жизненоважна инфраструктура в държавата отива на скрап …

Пиша този текст като син и брат на железничари. Като човек, който от дете е израснал между дирекцията на БДЖ на ул. „Иван Вазов” №3 и жп завода зад Централна гара. На едното място работеше баща ми, на другото – майка ми. Имах щастието и късмета да видя отблизо в пълната и мощ огромната машина, която тогава бяха Българските държавни железници. Другите деца искаха от родителите си и от модерния тогава Дядо Мраз модели на влакчета за Нова година, а ние с братята ми имахме най-големите играчки в света – истинските работещи парни локомотиви в депото зад жп завода и истинските влакове.

Още по време на предизборната кампания обявихме позицията на ВМРО за цялостно премахване на т.нар „Женски пазар” в пространството между улиците „Св. Св. Кирил и Методий” и „Екзарх Йосиф”. И тогава, и сега настояваме ул. „Стефан Стамболов”, върху която сега са разположени бараките и катуните, да се разчисти напълно, като се запазят само и единствено оригиналните павилиони, датиращи от началото на миналия век и се предоставят на занаятчии или хора на изкуството.

Няколко дни обществото ни с доста нездрав интерес наблюдава мръсните семейни войни в „Атака”. Ултралиберали, крайни „демократи” и прости толерасти, платени от Сорос или подобните му наши и чужди кукловоди, с нескрита радост и злорадство бързат да погребат за пореден път (този път по-дълбоко от Костов, след наложената от него предателска Декларация на защита на националните малцинства) омразния им български национализъм покрай кирливите ризи и драматичните разводи на семейство Сидерови. Стремят се да приравнят и принизят националната българска кауза на краха на едни лични отношения.

Това бяха тези местни избори за нас, за ВМРО в София. Преди години, по повод на други избори написах тазистатия, в която се опитах да формулирам необходимостта ВМРО да се явява самостоятелно, за да гради своя образ и да защитава националните идеи и каузи и на местно и на национално ниво.

Благодаря ви, момчета и момичета. Без вас нямаше да се справим. Доказахте, че българската нация е жива и се бори. Че българската младеж може да се изправи срещу цялата държавна машина, срещу всички платени медии и „социологически“ агенции, срещу войнстващата либерастия, срещу купените цигански гласове.