Така… Реджеп Тайип Ердоган, кандидат турски султан, недвусмислено обяви и заяви претенциите си към част от суверенната българска територия. Българската държавна реакция, както обикновено, беше в класическия новобългарски дипломатически стил, известен като „мяу-мяу“. А туркофилите се скриха в миши дупки. От години повтаряме, че Турция на Ердоган и Давутоглу усилено върви към политическо, икономическо и териториално възстановяване на Османската империя. Че следва доктрината на „неоосманизма“. Системно, планомерно, упорито и последователно. И уви, успешно.

Една от големите ни национални липси е тази на паметни места на великите българи. Нито великите царе от Средновековието, нито големите национални революционери, нито борците за национално обединение имат гроб на който да можеш да сложиш едно цвете и да се поклониш. Левски, Ботев, основателите на ВМРО, Гоце Делчев, Дяман Груев – всичките погребвани, вадени, препогребвани отново и отново. Сякаш са безплътни. Сякаш не са съществували. Няма следа от тях. Вече са само в учебниците. Откъдето е лесно да бъдат извадени от поредния либерл-толерастки чуждопоклонен евроориентиран министър. Нали помните „Аз съм българче“ ? Разгърнете всеки един учебник по история на България и ще се убедите в това.

Група в социалната мрежа се бори за правото на дребните предприемачи да бъдат работодатели, а не наемници. Как една наглед безобидна наредба нагло и безпардонно работи в интерес на големите търговски центрове и задушава дребните и средните предприемачи в столицата. Разбира се, става дума за Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Тази наредба на Направление „Архитектура и Градоустройство“, многократно приемана, изменяна и допълвана от Столичен общински съвет, е сред рекордьорите по оспорване, обжалване и отменяне от „заинтересовани“ лица. Причината е проста и тя далеч не в евентуалните конкурси за баничарници, гумаджийници и прочее…

Събитията след предсрочните парламентарни избори недвусмислено показаха и доказаха, че четирите парламентарни партии, понастоящем добрали се до Народното събрание, са уродливите лица на едно и също зло – политическият монопол, политическият картел на властта на прехода. Фасада на олигархията, олицетворена понастоящем от БСП, ДПС, АТАКА и ГЕРБ. Първите три – неформална управленска коалиция, последните – неформална квази-опозиция. Които си пазят едни на други задниците чрез омерзителни хватки с кворуми, влизания, излизания и прочее политика из под масата.

Вече повече от седмица на безпрецедентни улични протести в съседна Турция. Започнали като протест в защита на дървета в парк и превърнали се в истински бунт срещу ислямистката политика на Реджеп Таип Ердоган. Ще повторя, за да е ясно – бунтът в Турция е срещу ислямизацията на Турция, системно и последователно провеждана от неоосманиста Ердоган. Последната съпротива на републиканци, кемалисти и прочее противници на реставрацията на османизма и Османската империя.

Незаконни права за циганите, дискриминация над българите. С любезното съдействие на БСП, ДПС и кворумообразуващата Атака. Узаконяването на циганските катуни е напълно неприемливо. И срамно и дискриминационно. Намирам идеята на сформираното с подкрепата на БСП, ДПС и „Атака“ правителство да „узакони“ незаконните цигански катуни, коптори, кашони и прочее за скандална, незаконна, дискриминационна и крайно неприемлива. Обидна за изрядните и съвестни български граждани. Обидна за държавата и държавността.

„Децата ни рязко изпростяват”, „Българчетата все по-неграмотни” – днешни заглавия Без образование няма нация, няма ли нация – няма и държава Най-голямата драма на държавата три дни – „пияната даскалица”. Бързо беше разкрита, задържана, уволнена, конвоирана от съдебна охрана с белезници (!), съдена и осъдена …

Смъртта на едно знаково възрожденско българско училище в центъра на София Или как светите братя Кирил и Методий бяха удавени в смрад на дюнери и циганска пикня… През месец ноември на далечната 1878 г., по инициатива и под ръководството на видния български възрожденец Никола Беловеждов, жителите на бедняшкия и предимно бежански квартал „Драс махала”, решават, с доброволен труд и оскъдните си средства, да превърнат една изоставена полуразрушена къща в училище. Година по-късно, с отварянето на 4 класни стаи и направата на обширен училищен двор, се ражда новото начално училище, приело името на първоучителите Кирил и Методий за свой символ. През 1889 г. е построена новата едноетажна сграда, специално проектирана за учебни цели, в която близо 60 години учители с възрожденски дух провеждат своите занятия. Всеотдайният труд на един от най-изтъкнатите просветни дейци и любовта към знанието и мъдростта превръщат училището в едно от най-големите културно-просветни огнища на столицата.

Незабавно… Най-малкото, което трябва да поискаме от властта. Като българи. Защото днес турската, етническа, антибългарска и противоконституционна партия ДПС показа истинското си лице. На турска партия, защитник на турските интереси, отричаща освобождението на Кърджали и областта от турско робство, отричаща българския национален характер на населението в тези краища на Отечеството.