Вероятно повечето читатели ще си помислят заглавието за грешка. И ще се сетят за онези топли октомврийски дни, пълни с есенно слънце и червени листа, които някои наричат „циганско лято“. Аз ги наричам „сиромашко лято“, но не ми е за тях думата.
Заглавието е провокирано от новините в последната седмица на август, в така да се каже „навечерието“ на есента, видимо доминирани от „циганската“ тема. По ред.
Епизод първи. Преди дни на магистрала в Австрия бе открит изоставен камион-ковчег, пълен с десетки трупове на бежанци, сред които и четири деца. Умрели от задушаване. Вероятно ужасно мъчителна и бавна смърт. Пиша „бежанци“, защото според информацията от явни източници, загиналите са в мнозинството си сирийски граждани, бягащи от ужасите на войната в Сирия.
След спешни съвместни операции на австрийските и унгарските власти за разкриването на това, без съмнение, чудовищно масово убийство бяха задържани няколко човека. Един афганистанец и … четирима „българи“. Поне това са заглавията в австрийската преса и другите западноевропейски издания, които отразяват на дълго и на широко случая.
Показаха и лицата на задържаните. Ами не са българи. Може и да са български граждани, но не са българи. Цигани са. Съвсем определено и без никакво съмнение. От тези, които тук високо и кресливо настояват, че са „малцинство“. Че са различни от нас българите и за това имат правото за искат привилегии на основа на небългарския си малцинствен произход.
От тези, които са под специалната защита и протекция на ред паразитни грантови, „правозащитни“ „фондации“, „комитети“, „общества“ и прочее. Тези, които тук настояват да ги наричаме „роми“, „ромей“, „ромове“ и прочее псевдо-полит-коректни лицемерия. Срещу които „малцинствени“ самоопределения настояват да получават социални, майчински, енергийни и прочее помощи, изтръскани от отънелия джоб на българина.
Отделно, настояват, че „самоопределението“ им като „не-българи“ в България им дава „ексклузивното“ право да сторят незаконни коптори където и когато си поискат, да не плащат ток, вода и прочее задължения, да си „берат“ където и каквото им скимне по дворове, мазета и тавани, основно от самотни възрастни хора по малките населени места, или по границите на гетото, бъдещи фронтови линии на задаващата се гражданска война.
Та тук, в България, не са „българи“ и кресливо настояват да не ги наричаме така. Когато обаче отидат да крадат, просят и проституират в Западна Европа, изведнъж се превръщат от „роми“ в „българи“. Веднага забравят всичките си претенции и размахват българските си лични карти.
Това е и една от причините гражданите на много европейски градове, страдащи от циганската престъпност да си мислят, че столицата на България е Сливен, а българите са черни, необразовани, мръсни престъпници, крадци, просяци, проститутки. Или масови убийци, какъвто е последния случай с трафикантите задушили десетки хора в каросерията на камион.
Затова настоявам на уточнението. Наричайте тези масови убийци от древно индийски произход, за съжаление с българско гражданство, както си искате – „български граждани от цигански произход“, „роми“, „ромей“, „римляни“, „ромове“ и прочее. Само не и българи. Защото не са българи.
Не е лошо да се чуе „становището“ на адвокатите и съучастниците на битовата и организираната циганска престъпност в България по този казус. На всички грантови „комитети“, „общества“ и фондации. Какво мислят за деянието на подзащитните си.
Само че, обзалагам се, няма да се чуе.
Епизод втори. Улица Градините, квартал Орландовци, столичен район Сердика. Една от фронтовите линии на вече тлеещата гражданска война. „Улицата“, която не съществува, се води административен адрес на десетки незаконни коптори, генератор е на тежка битова престъпност и инкубатор на тежки заразни и инфекциозни болести. Само напомням, преди години там бяха установени случаи на разпространение на СПИН и Хепатит Ц сред малолетни лица и роднините им по възходяща линия. Вероятно се досещате какво значи това.
Обитателите на незаконните коптори не са китайци или виетнамци, а имат същия етнически произход, какъвто имат и масовите убийци от камиона-ковчег.
Та в това гнездо на интеграцията се развива следния случай. Подаден е сигнал на телефон 112 за това, че мъртво пиян циганин псува, вилнее и бие малолетни лица. На мястото се отзовава патрул на 2 РУП – СДВР. Извършителят е установен и полицаите от патрула му искат документ за самоличност. Следва нападение срещу патрула, моментално се събира тълпа, която се нахвърля срещу полицаите, според местните „традиции“. Макар и ранени и с изпокъсани униформи, полицаите успяват да задържат извършителя и да го отведат в поделение на МВР.
На следващата сутрин по телевизорите се явява циганин, „народен представител“ от етническата, антибългарска, турска и противоконституционна партия ДПС и започват вечните цигански лакърдии. Дежурно в сценката изниква сюжета с бременната циганка, която в резултат на преживения стрес била родила преждевременно. Прави ми впечатление, че когато има такъв сблъсък винаги от някъде се „появява“ бременна циганка, която ражда преждевременно.
Не че ги няма. Повечето между 11 и 14 години. Ма какво да правиш – това било циганската традиция. А аз наивно си мислих, че това е педофилия и е престъпление. Чел съм го някъде, мисля, че в Наказателния кодекс.
Епизод трети. „Квартал“ Кремиковци, над село Марчево, община Гърмен. Въпросният квартал е всъщност незаконен цигански катун, построен върху общински и частни земи, без съгласието на собствениците им, по времето на кмета Ахмед Башев, разбира се от ДПС. Същият, който последователно и системно разгражда българската нация, като се опитва да въведе етническото самоопределение „помак“. В смисъл на не-българин.
Само напомням, определението „помак“ е обидно за българите-мюсюлмани. Наследници на насила потурчените наши сънародници по време на османското нашествие и турското робство. Иначе добри българи, наши братя. Които говорят само български език.
Та въпросният Башев, незаконно заселва масово цигани-пришълци във въпросния квартал, като ги регистрира адресно на несъществуващи адреси. Например адрес „извън регулация“. Това го пише в личните им карти. Целта е една – да използва гласовете им по време на местни избори, които в малка община като Гърмен могат да бъдат и са определящи.
В резултат на агресията на обитателите на катуна, постоянните кражби, грабежи и побои, местните българи, и християни и мюсюлмани, се вдигнаха на бунт и поискаха катуна да бъде премахнат, а незаконните постройки разрушени. Последва телевизионна сага, трепетни журналистки задавено и хълцащо предаваха от мястото на събитието на събарянето на четири колиби, как десетки(!) деца остават без покрив през зимата(случката е от юли, явно зимата в Гърмен започва доста по-рано от колкото на останалата територия на България и Европа), мигом скочиха всички „човекозащитници“, чиито хабитат са жълтите павета и сезираха ЕСПЧ в Страсбург. Той от своя страна постанови спиране на процедурата до тогава, докато общината не предостави подслон на потенциално уязвимите лица.
Друг е въпросът, че ЕСПЧ е ням, глух и сляп, когато френските общински власти безапелационно разрушават цигански катуни около френските градчета. Както се казваше в един прекрасен български филм – кучета и котки може, прасета не може. Във Франция може, а в България не може. Толкова по темата европейско равноправие и солидарност.
Както и да е. Общината в Гърмен се напрегна и предложи варианти за настаняване на т.нар. „уязвими“ лица сред обитателите на катуна в Кремиковци. Първото предложение за настаняване в сградите на закритите здравни служби в някои от околните села бе скандално провалено от съветниците от ДПС в община Гърмен. Това също е показателно.
Но още по показателни бяха телевизионните репортажи от вчера. На тях ясно се чу и видя, че обитателите на незаконния катун отказват предложените им от общината варианти за настаняване.
Това означава само едно. Тези хора не желаят да намерят никакво законно решение. Не желаят да положат никакви усилия, като всички останали български граждани. Доказват, че никакво предложение и решение няма да приемат.
Три епизода от циганската есен, която е на път да се превърне в циганската зима на българската нация. Дали ще го допуснем, зависи само от нас.
