Циганската „интеграция” продължава с пълна сила, въпреки или поради летните жеги.
Всъщност, времето, било то астрономическо или климатично, май няма отношение към този процес. Изстъпленията продължават и зиме и лете, ден и нощ.
С тези „особености” на етноса се запознаха и английски граждани, попаднали за тяхно нещастие, в „интеграционната” среда на село Маломир.
В резултат на проведените от закоравял циганин-рецидивист „интеграционни” мероприятия английска гражданка бе зверски бита, душена, изнасилена, убита и запалена.
Не зная и не твърдя, че събитията са се случили точно в този ред.
Показателна постъпка.
Позната до болка на близките на хиляди възрастни българи, зверски и животински убити по подобен начин, от подобни извършители. Като един своеобразен „уелкъм дринк”, към английските новодомци, като израз на традиционното циганско гостоприемство. И интеграционни модели.
Много ми се иска сега да видя обясненията на всички лицемерни грантови правозащитници за поведението на подзащитните им в английското посолство, да речем. Или пред роднините на жертвата. Чудно ми е какво е тяхното обяснение сега.
Вчера в село Бистрица, Дупнишко се разиграва познат сюжет по темата „циганска интеграция”, епизод пореден. Сцената е чак тривиална.
Млади българи ремонтират къща, трима на брой. Отвън тълпа цигани се бият за нещо. Прехвърчат реплики, тълпата цигани моментално забравя разпрата си, хваща лопатите и мигом налита срещу трите момчета.
Продължението също е известно. Българите се барикадират в къщата, преговарят с часове с полицията, която традиционно не идва на такива сигнали, побоят продължава. Резултат - тримата българи с тежки рани по главите и комоцио. В резултат от ударите с лопата. Десетки, забележете десетки цигани с охлузвания и един със счупена челюст.
Интеграцията продължава.
